"Невинният" рекет с винетки: Шофьори принудени да броят повече пари от обичайното
Автор: Автори: Милен РУЗИНОВ, Атанас САШКИН
Публикувана на: 07 Януари 2009 | 18:24
Новината е изкоментирана: 2 пъти
Повече пари от предвиденото са принудени да броят стотици водачи на моторни-превозни средства от Димитровград и Хасково в началото на новата година. Вече трети ден от старта на първата за януари работна седмица повсеместно липсват винетки, даващи право за предвижване на леки и тежкотоварни автомобили по републиканската пътна мрежа. Това показа репортерска проверка на
dgpazar.eu
Въпреки уверението на Изпълнителна агенция "Пътища", стикери липсват на 90% от първоначално посочените за продажба места. В съвсем малка част от пунктовете, където все пак има някакви наличности, изборът се свежда до седмични и месечни винетки. Така стотици шофьори от Димитровград и Хасково са принудени да "закърпват" временно положението, давайки допълнителни пари за стикери. 67 лв. струва годишната винетка за леки автомобили. 25 лв. коства тя за месец, а за седмица излиза 10 лв.
Притиснати по спешност да пътуват извън града, алтернативата пред водачите е или да се поддадат на "невинния" държавен рекет и да поразвържат по-широко кесията си, или да отложат пътуването и ангажиментите си за неопределено време.
Липсват каквито и да са стикери на бензиностанциите на "Лукойл" и "OMW". Единствените места, откъдето поне засега може да се сдобиете с ценната лепенка, са пощенските станции в двата съседни града.
Десетки чакащи днес извиха опашка пред входа на димитровградската Централа на "Български пощи". "За да си дадем парите на Държавата, сме принудени да вземем почивен ден, за да мръзнем по опашки! Това го няма никъде по света!", гневеше се мъж на средна възраст, измолил от началството съкратено работно време, за да се сдобие с годишна винетка.
За да не се образува стълпотворение, в касовия салон днес пускаха по трима. Някои от чакащите бързо губеха търпение и напускаха с ругатни опашката. Други, които все пак стоически изтърпяваха на студа, строени в "индианска нишка" губеха поне по ½ час. А пред самото гише - средно по 5 до 10 минути. Заровена в куп бумащина, единствената служителка, отпусната за продажба на винетки, вписваше на ръка и с особено старание имената на клиентите на няколко различни места. Доволни, че все пак са сколасали да подпомогнат финансово Хазната, гордите притежатели на винетен стикер най-накрая поемаха отново по задачите си след стоическо висене при минусовите температури.