Днес праволавната църква почита паметта на св. великомъченик Димитър, родил се в III век в Солун и загинал мъченически за Христовата вяра.
Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и в Македония.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус.
С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници - говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава освен определената сума, още кат дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Днес празнуват хората, носещи имената Даниел, Деметра, Деян, Дима, Димана, Димислава, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димка, Димо, Димчо, Драган, Драго, Драгомир, Драгомира, Мита, Митка, Митко, Митра, Митрана, Митьо.
Снимка © Архив www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!