Десет процента преднина пред вторите в предпочитанията на избирателите предричат социолозите за ГЕРБ-СДС. Формацията на Бойко Борисов генерира 23,9% подкрепа, докато за ПП-ДБ тя е едва 14,4%. Това сочат резултатите на традиционното проучване на „Алфа Рисърч“. Според него, коалицията на се издига до второто място не заради възвръщане на електорално доверие, а заради разпада на ДПС. Същевременно „Възраждане“ им дишат във врата, образно казано, и нищо чудно да ги изместят като увеличат подкрепата си, която в момента се измерва на 14.2%.

 

Най-интересна битка е безспорно тази между крилата в ДПС. На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, „Алфа Рисърч“ регистрира следните резултати: 7.9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски). На редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие. На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос вече да гласува.

 

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в Левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат 4-процентната изборна бариера.

 

53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. „Алфа Рисърч“ регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване. Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

 

30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври. Това е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските. В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции. Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.

 

На старта на кампанията се очертават 7 партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели.