Незабелязано в „града на социализма“ премина годишнината от Деветосептемврийския преврат. В забравени вече десетилетия на днешния 9-и септември мастита партийна номенклатура коленопреклонно редеше пищни чествания, паради. И „възторжени“ всенародни манифестации. Като изискващата задължително присъствие Първомайска от 1986-а – току под радиоактивния дъжд, облял хиляди скандиращи деца и техните родители, броени дни след аварията в чернобилската АЕЦ. 

 

Днес, усещането за „празник“ отсъства дори сред актива на раздираната от междуособици и проядена от вътрешни битки за надмощие наследничка на някогашната партия-държава БКП. Датата служебно отчетена бе единствено с вял "поздрав" в империалистическия Фейсбук.

 

Някога всенародните тържества, участието в които бе ако не задължително, то се възприемаше като силно препоръчително, завършваха с цветя пред паметника на Георги Димитров. Този Димитров, с чийто подпис осъществено бе най-срамното национално предателство - насилствено обезбългаряване на македонския край и създаване на измислена държава от вековната плът на Майка България. 

 

Когато бронзовото туловище на „вожда и учителя“ рухна след падането на режима, цветя от оредяващите социалисти събираше бюст-паметникът на Димитър Благоев край едноименния димитровградски булевард.

 

Инак, Деветосептемврийският преврат е вписан като една от най-черните страници в българската история - насилствено завземане на легитимната централна и местната власти в България, организирано под дулата на чужда армия. В резултат на преврата е свалено правителството на Константин Муравиев, като на власт идва наложения от Москва Отечествен фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. 

 

По примера на националсоциализма на Хитлер, създадени от комунистите в България са лагери за принудително заточение, репресии, мъчения и ликвидиране на инакомислещи. Избити без съд и присъда са хиляди българи. След тях – целият стопански, политически, духовен и интелектуален елит. Мястото им заемат реваншистки настроени елементи със, меко казано, спорен авторитет. А в немалко от случаите – с богато криминално минало, без никакъв ценз и без наченки на интелект отвъд задоволяване на първичните физиологични инстинкти. Така България попада в съветската сфера на тоталитарно влияние и става васален на Кремъл сателит. Сателит, чийто кормчии години по-късно безроднически се канят да осъществят второ национално предателство. А именно да обезличат българите като нация и предадат напълно националния суверенитет на България като 16-а република на СССР. Както всички планове по времето на социализма, обаче, за щастие, и този не успява.