Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия или Трифку - празникът на Св. мчн. Трифон има много имена. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени "трифунци": 1 февруари - Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри - Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари - Св. Симеон.
За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.
Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.
Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.
На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите. Св. Трифон е известен като покровител на лозята на Балканите. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция.
В представите на българина образът на светеца е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия.
Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност - на соколарите. Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар.
Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица, разказва пред Religiabg.com председателят на Българската асоцация за запазване на грабливите птици Павел Якимов.
За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце.
Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.
Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", а после му показал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора.
Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.
На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия. Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят".
Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.
Именици днес са: Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Гроздьо, Гроздана.
На имениците - честито!
Снимка © Архив www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!
Имен ден празнуват днес и носещите имената Валентина, Валентин, Вальо, Валю, Валя
Днес, 14 февруари, се почита Св. Валентин. Имен ден празнуват всички, които носят името Валентина, Валентин, Вальо, Валю, Валя.
Според поверието за Свети Валентин, в древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.
И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.