Поне за седмица, за месец, за година. Да се върне!!! Как всичко ще се промени, нали?! Ето я промяната:
1. Колко е приятно, когато улиците са пусти. Изчезват всички тия гадни западни автомобили. И само наши има: лади и москвичи. Но малко са, за да не пречат на пешеходното движение. И някоя държавна волга минава. Нека си минава.Пусти улици – топка да риташ. И автобуси, да ти се пречкат пред колата, няма.Черен дим вдигат "чавдарите" и няма разписание: спокоен си, чакаш докато дойде. Ако дойде. Няма и метро. Че за какво ни е то? Няма и магазини – нито един до друг, нито един над друг. Една квартална хлебарница и месарница има и са ни предостатъчни. Важно е, че от време навреме пускат бял хляб. И шпекче пускат – децата го обичат. Пък и какво и е на опашката.Стоиш си, гледаш и другите как стоят. И денят си минава.
2. Вместо да се шляем насам натам по моловете, по добре е да си общуваме на опашката: току виж пуснали за Коледа банани. Че и портокали може да пуснат. А казват, че в Кореком дори имало шоколад. Нeeee, не може да бъде!!! Може! Ноооо... само за специални другари! В ЦУМ гледам се е подредила голяма опашка. За цветен телевизор - телевизионен приемник за цветно изображение "ЕЛЕКТРОН-Ц 282 Д-Б - В. Търново", за по 1 050 лева. Но това ми е кажи-речи заплатата за една година. За какво ми е!? Тя Анахид (Тачева) Цонева си е хубава и черно-бяла. А и късметлии са тези, които са записали миналата година ред за телевизор. И в Мототехника е така. Преди 6 години внесох едни 1 500 лева за кола. Живот и здраве, след година или две може и да извадя късмет за нова Жигула.
3. Не си и помислям да отида на ресторант. Със заплата150 лева, какъв ти ресторант. А и в нашия район има само 3 ресторанта, за кого по-напред. Пък може и някоя хубава книга да пуснат за нова година. Или пак ще е съветска. Не знам. Дано пуснат нещо по така.
4. В чужбина няма как да отида. Можеше в Съветския съюз, ама не успях да се вредя за екскурзията гдето я организираха от профсъюза и партийната организация. Казват, че и на Запад било хубаво, ама няма да съм жив да видя. Пък и пишат, че американците пиели някаква си "Кока-кола" и така се натрясквали, че веднага започвали да стрелят накъдето им видят очите.
5. Ще ида на село! Там поне дядо и баба ще са заклали прасето. Ще затворим месце в буркани. Туршията и зелето вече ги сложихме. Ще изкараме зимата. Тая година да ме убият няма да кисна на опашка за шпеков салам или кремвирши, нито пък за лимони и маслини. Ще минем и без тях. Картофи купих миналия месец. Ще стигнат.
6. Партията казва, че догодина ще бъде по-добре от тая година.Е, ако пуснат плочки за баня, със сигурност ще е по-добра годината. И ако докопам "видинки" за москвето, та да му сменя старите галоши, направо много хубава ще е годината!
7. Колко е хубаво при социализма. Няма нищо и ти е широко, широко на душата. Нито има, какво да купуваш, че да се тревожиш, какво да избереш, нито има какво да избираш, че да се тревожиш как да го купиш.
8. И само как страдат тия при капитализма: затрупани от гадните западни коли, от пълните със стоки магазини, от някакви огромни молове – какво ли ще да е това? Че и в петък им правели намаление?! Че и имали по много телевизионни канали. Ние пък си имаме една телевизия, с два канала. Като единият го даваме на съветските другари.
9. У нас при социализма няма бедни и богати. Всички еднакво имаме нищо. Е, казват, че ония "там горе" имали нещо, ама къде да ги видиш. Виждаме ги само на Мавзолея, на манифестацията. Пък и да имат няма в гроба да го пренесат, нали!?
10. Хубав си ни е социализмът. Ех, ако можех поне за миг да зърна и капитализма? Ама не може. Не е разрешено. Направо си е забранено!
_________
* Коментарът е споделен от Автора с читателите на DGPAZAR.eu.
Александър Йорданов е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Завършва “Българска филология” във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика. Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм. Председател на 36-о Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-о Народно събрание. Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII Народно събрание от групата на СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС. Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005). Александър Йорданов е и главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).