К. Паскалев: Димитров и Тито първи правиха опит за eвросъюз, сегашния го не щем!
Новината е изкоментирана: 5 пъти
„Опитът на Георги Димитров и Йосип Броз Тито да направят една федерация е първи да се направи европейски съюз на славяни. Сегашният е в същата форма, само че никой от нас не го иска по този начин в момента!“.
С уговорката, че вероятно ще е провокативен към историята, тази вечер членът на Изпълнителното бюро на БСП Костадин Паскалев предпочете с тези думи да приветства събралите се да отбележат годишнина от рождението на Георги Димитров. С известен цинизъм към паметта на хилядите прекършени съдби, пред препълнена с партийни активисти зала някогашният министър от Кабинета „Сакскобургготски“ не се смути да одобри стореното от Тито, който, наравно с Димитров, е един от архитектите на насилствената македонизация. Срамен процес, довел до откъсване на жива териториална плът от България, от която впоследствие Коминтернът изкуствено създава държавата с името „Македония“.
„И нито един български политик не се замисля по този начин за тази тема, която е възникнала преди доста години. Доста, преди да се сетят европейските политици“, опита Паскалев да направи паралел между едно национално предателство и съвременното икономическо сътрудничество между суверенни и териториално цели държави в рамките на ЕС.
Паскалев не продължи с по-нататъшния прочит на най-срамната страница от българската историята, довела до родоотстъпничество на една партия и на нейния най-свиден син. Но пред портрета на „вожда и учителя“ упрекна, че „улисани в дребнотемието, не се сещаме за този прочит“.
В тържествеността на момента преди това задочно се вписа и новоизбраният лидер на БСП. В поздравителен адрес Корнелия Нинова честити празника на димитровградчани, имайки предвид утрешната годишнина от рождението на Димитров. Тя напомни, че починалият като съветски гражданин Георги Димитров е патрон на града, определяйки го като „пример за мъжество“ и „политик от световна класа“.
Скъсявайки дистанцията на препрочита си за изминалите събития, Паскалев призна, че в най-новата си история БСП е правила много тежки политически грешки. „И най-големи те бяха тогава, когато тесен кръг от хора вземаха мащабни решения по управлението на държавата“. Така индиректно Паскалев нападна настоящия евродепутат и бивш премиер Сергей Станишев, упреквайки го, че е управлявал в тесен семеен кръг.
Сега опитваме да направим нещо коренно различно, отваряйки БСП и опитвайки да формулираме политики, обърна се Костадин Паскалев към хората в залата. Той поиска социалистите по места да формулират ясни алтернативи на настоящото управление на страната, без да се отличат добрите практики. Обяви се за нов подход в националната сигурност предвид оказвания отвън бежански натиск, за нова подоходна политика, както и такава в областта на образованието и здравеопазването. За сетен път и Паскалев отвори дума за прокарване на антимонополно законодателство. Увери, че скоро време БСП ще внесе законопроект за управление на държавната и общинска собствености и изрази мнение, че често този вид собственост е по-ефективна от частната.
Като възможни партньори за коалиране пред настъпващите президентски избори членът на ИБ на БСП посочи всички произлезли от партията формации. Поименно изброи АБВ на Георги Първанов, „Движение 21“ на Татяна Дончева и учредената наскоро от Георги Кадиев „Нормална България“. „И, разбира се, ДПС!“, добави в заключение Костадин Паскалев.
Снимки © www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!
От „опита“ на Димитров и Тито до реализирането на едно национално предателство
През 1934 година е приета резолюция на Коминтерна по т.нар. македонски въпрос, която дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Така политиката на Коминтерна постепенно се налага и БКП (т.с.), ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. През 1938 г. в България се създава т. нар. македонски литературен кръжок с цел формиране на отделен македонски език. Въпреки това, тенденцията към „македонизиране” на славянското население в Македония не расте до 1945 г.
Тласък се дава с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт. Дава се началото на македонската историография и се работи за формиране ново национално съзнание и нов език.
На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП(к) дава своето съгласие за него. След преврата от 9-ти септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. Междувременно на 15-ти и 17 -ти септември в Москва се провеждат нови срещи между Г. Димитров и Тито, на които се постига споразумение по въпросите засягащи взаимоотношенията между двете партии.
През есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и МКП да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението й за македонско. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП(к) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП(к), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.
Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива “македонско съзнание” сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ“...
В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и "македонска" история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество със Социалистическа република Македония.
През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония.
Писмо на просветния министър Кирил Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява генералния секретар на ЦК на БКП Георги Димитров, че учениците не желаят да изучават „македонски език“. Писмото е изпратено за мнение до Владимир Поптомов.
Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната комунистическа власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като македонци биват интернирани във вътрешността на България. Такъв е случаят с войводата Ичко Бойчев, а общият им брой надхвърля 40 000 души.
Опозиционният печат в България също се противопоставя на насилствената македонизация. По повод предвиденото присъединяване на Пиринска Македония към Югославия Кръстьо Пастухов пише във вестник „Свободен народ“: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България - но за сега изоставен по скоро от външни причини“, а политиката водена от БКП определя така: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална“.
...През 1998 година Милена Милотинова заснема филма „Хроника на едно национално предателство“, в който са включени редица интервюта с участници и пострадали в събитията между 1944-1948 година. А през 2014 година bTV излъчва филма „Македония – последният проект на Коминтерна“ на същата тематика. В него своята гледна точка за националното предателство на Георги Димитров дават и преки родственици на репресирани заради пробългарската си позиция светила на българската литература като Димитър Талев и Никола Вапцаров.
Тласък се дава с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт. Дава се началото на македонската историография и се работи за формиране ново национално съзнание и нов език.
На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП(к) дава своето съгласие за него. След преврата от 9-ти септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. Междувременно на 15-ти и 17 -ти септември в Москва се провеждат нови срещи между Г. Димитров и Тито, на които се постига споразумение по въпросите засягащи взаимоотношенията между двете партии.
През есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и МКП да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението й за македонско. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП(к) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП(к), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.
Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива “македонско съзнание” сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ“...
В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и "македонска" история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество със Социалистическа република Македония.
През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония.
Писмо на просветния министър Кирил Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява генералния секретар на ЦК на БКП Георги Димитров, че учениците не желаят да изучават „македонски език“. Писмото е изпратено за мнение до Владимир Поптомов.
Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната комунистическа власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като македонци биват интернирани във вътрешността на България. Такъв е случаят с войводата Ичко Бойчев, а общият им брой надхвърля 40 000 души.
Опозиционният печат в България също се противопоставя на насилствената македонизация. По повод предвиденото присъединяване на Пиринска Македония към Югославия Кръстьо Пастухов пише във вестник „Свободен народ“: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България - но за сега изоставен по скоро от външни причини“, а политиката водена от БКП определя така: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална“.
...През 1998 година Милена Милотинова заснема филма „Хроника на едно национално предателство“, в който са включени редица интервюта с участници и пострадали в събитията между 1944-1948 година. А през 2014 година bTV излъчва филма „Македония – последният проект на Коминтерна“ на същата тематика. В него своята гледна точка за националното предателство на Георги Димитров дават и преки родственици на репресирани заради пробългарската си позиция светила на българската литература като Димитър Талев и Никола Вапцаров.
© 2008-2023 www.dgpazar.eu/MediaArt News & Advertising group. Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Created and design by Studio AvangardStil