Боже, кога ще свърши и тая мъка!*
Автор: Александър ЙОРДАНОВ
Публикувана на: 08 Октомври 2015 | 14:31
Забелязъл съм, че много хора възприемат политиците насериозно. Дори без да ги познават. Какво значи да възприемаш насериозно някого, който до вчера не е и подозирал, че ще стане политик – нито е говорил, нито е писал , нито се е изказвал на политически теми? Търсиш за него нещо в медиите – няма. Анонимник откъдето и да го погледнеш. Но изведнъж яхва пост и става политик. И мнозина започват да го възприемат не по делата, а по поста, който заема. Възприемат го насериозно. А би трябвало да го възприемат на майтап, като шега на природата, като аномалия на времето, като героят на Мопасан от романа „Бел ами”. Но къде ти народът ще чете тепърва „Бел ами”? Но „Разни хора, разни идеали” може да прочете. Във всяко квартално читалище ги има.
Политикът, който е за майтап, идва като метеор в политиката, но в нея диря не оставя. Заема постове, урежда това онова за себе си и родата, и изчезва в нищото – там откъдето е дошъл. Ето сега, идват избори. И такава сюрия от кандидати за политици се е юрнала, че ти се завива свят. Но колко и кои от тях са политици? Проверете в нета кога, по какво и какви позиции са заемали, какво са любили и какво са мразели, както би ги питал Христо Ботев. За да не се окаже, че меракът им за участие в политиката е от ден до пладне – да уредят нещо за личния си бизнес и да изчезнат в нищото, за да си броят имането.
Разбира се, изборният керван си върви, файтоните и каруците са пълни с кандидати за общински съветници и кметове. Обещава се всичко, каквото може да му дойде изобщо на акъла на човек да обещае. И България уморено въздиша: кога ще свърши и тая мъка!
_______
* Коментарът е споделен от Автора с читателите на DGPAZAR.eu.
Александър Йорданов е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Завършва “Българска филология” във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика. Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм. Председател на 36-о Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-о Народно събрание. Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII Народно събрание от групата на СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС. Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005). Александър Йорданов е и гавен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).