Сашо Дойнов

Вместо визитна картичка

АЛЕКСАНДЪР СТАНКОВ ДОЙНОВ
актьор, рождена дата 12.01.1955 г.

1982 г. – завършва ВИТИЗ “Кр.Сарафов” в класа на проф. Николай Люцканов
1982-1994 г. – артист в ДТ “Апостол Карамитев” – Димитровград
1991-1994 г. – директор на ДТ “Апостол Карамитев” – Димитровград
1998-2001 г. – зам.-директор на Театър “Българска армия”
от 2001 г. е актьор в трупата на Театър “Българска армия”

НАД 30 РОЛИ В ТЕАТАРА, МЕЖДУ КОИТО:
2009 г. - Божидара Джоунс и Хубавата Елена в Пътува Одисей - спектакъл на Теди Москов
2007 г. - Пърси Рендъл в Последни поръчки от Дж. Пристли - реж. Надя Асенова
2003 г. – Стьопа – Четвъртата сестра – реж. Кр. Азарян;
2002 г. – Кучиврът – Много шум за нищо – реж. Кр. Спасов;
2001 г. – Аякс – Война и блудство – реж. Кр. Азарян;
2000 г. – 7 роли – Едмънд – реж. Н. Ламбрев;
1999 г. – Топуза – Буре барут – реж. Кр. Азарян;
1997 г. – Бечо – Мръсни думи – реж. Св. Овчаров;
1996 г. – Сирано - Рустам – реж. Св. Овчаров;
1995 г. – Мечо – Цинковия век – реж. Г. Дюлгеров;
1994 г. – всички роли – Секс, наркотиции, рокендрол – реж. Ив. Христов;
1993 г. – Лудият – Случайна смърт... – реж. Ив. Христов;
1992 г. – Йонс – Падането на Икар – реж. Ив. Добчев и др.
2010 г. - Бащата - Горката Франция - реж. Богдан Петканин

НАД 20 РОЛИ В КИНОТО, МЕЖДУ КОИТО:
2003 г. – П.Татарина – Слепият музикант – реж. М. Мелтев;
2001 г. – Бат Ач – Емигранти – реж. Ив. Христов;
2001 г. – Милен – Лист отбрулен – реж. – Св. Овчаров;
2000 г. – Георги – Съдбата като плъх – реж. И. Павлов;
1999 г. – Продуцента – Опашката на дявола – Д. Петков;
1998 г. - Киро – И Господ слезе да види – реж. П. Попзлатев;
1996 г. – Ройдьо – Валкадин говори с Бога – реж. И. Андонов;
1995 г. – Бай Ганьо – BG – реж. Г. Дюлгеров;
1993 г. – Агента – Нещо във въздуха – реж. П. Попзлатев;
1992 г. – Зоотехника – Веществено доказателство – реж. Пунчев;
1991 г. – Шами – Жесток и невинен – реж. И. Йосифова;
1990 г. – Тони – Аз, Графинята – реж. П. Попзлатев;
1989 г. – Върбан – Юдино гнездо – реж. Св. Овчаров

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Кандидат-президент готов за шеф на театъра срещу 30 бона, но на месец!

Преобразуваният в общински театър с правилник и 11 души списъчен състав

Общината не отказва да придобие театъра, брои 60 бона за издръжка

Секссимволът Асен Блатечки пребори Христо Гърбов като тазгодишен “Любимец 13”

С режисирана от Ивайло Христов комедия, Димитровград закрива театралния сезон

Страничен наблюдател трудно би напипал границата между шегата и сериозността, с които Сашо Дойнов забърква словесна еклектика от изречени на глас болезнени истини. Въпреки че не подбира най-дипломатичното съчетание от "кадифени" думички, популярният артист определено печели симпатии. Освен в киното и театъра, не отказва участия в различни телевизионни токшоута, а най-сериозно присъствие от известно време насам открива в ефира на "Нова" чрез продукциите на тв-хулиганите Иван и Андрей.

Да поднася сериозното по "несериозен" начин е сред запазените марки на Сашо Дойнов, чийто творчески път години подред е свързан и с Димитровград. Нестандартното си ноу-хау прилага с известна доза гротеска и в медийния си образ на "типичния", както сам се изразява, кандидат-президент от народа.

Един от малкото събеседници, които не са скучни, суховати и със заучена шаблонна фразеология. Говори директно, а думите му често носят кинетичната енергия на летящо към лицето ти кроше…


- Как се чувства един мераклия за президент в Димитровград?
- Искам да ти кажа, че насам дойдох с изключително вълнение! Чак се учудих от това! Аз не съм такъв човек, много-много не се прехласвам. Обаче като минах Пловдив, като взех да виждам тези села... Когато минах през това село, което бе кръстено на някакъв простак Филев, а сега Върбица. Какво хубаво име - „Върбица"! И защо са го кръстили на тоз простак-комунист Филев! ... А като влязохме вече в града, усещането не може да се опише!

- Първия спомен, който изплува в съзнанието ти?
- За едно момиче преди години! На втория ден тук влязохме в едно тото. Имаше две момичета вътре. Една със синя панделка. Ела, викам, чедо да се видим... и така! Това ми е първият спомен от града...

- Развитие после имаше ли?
- Е, нали това ти казвам, де! То бяха развития! К`во приказваш! Това да не е като сегашното поколение, дето не мож` ги разбра кой господин, кой – госпожа! Но тогава не беше така. И положихме големи усилия тук, в този град!

- Тогава, в онези години, ли имаше по-голям плацдарм за развитие или сега, в продължаващото време на постоянните промени?
- Сега не знам какво е... В смисъл, сега няма артисти, няма собствена продукция. Така че за какво развитие може да говорим? Не крия, че тогава имаше много възможности, защото пристигнахме тук голяма група – с режисьори. Домъкнахме Георги Дюлгеров, Маргарита Младенова. И наистина имаше развитие. Сега тя, културата, е направо умряла, благодарение грижите на Държавата. Особено в последните 7-8 години е направо мъртва! Всички се държат с нас така, все едно очакват да кажем „Виж к`во, отказваме се, не можем повече!".

- Общественик с откровено десни разбирания в политиката, а критикуваш и едните, и другите?
- Абе, не ме интересува кой какъв е! Това няма никакво значение. Ако вършиш работа, няма проблем! Аз, като бях директор на димитровградския театър, поканих Цветана Манева, която беше кандидат-член на ЦК на БКП. Само че дойде като актриса, не като партийка. Стефан Данаилов, който също бе виден член на БКП, също докара група от класа си тук, прави и представления. Правим театър, не партия. Така че, и леви, и десни

СЛАГАТ ЗА МИНИСТРИ НА КУЛТУРАТА
ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НЕГОДНИЦИ!

Може би съвършено умишлено. Които няма да се занимават, няма да ръчкат, да ходят и да настояват, няма да се борят. За да могат да кажат после „Негодни сте! Не произвеждате сирене, не произвеждате салам! Няма и бахур!".

- Нали предният министър бе ваш кадър, театрал...
- Същия като тоя е, бе! Същата работа! За нищо не си помръдна пръста (Стефан Данаилов – бел.ред.). Сегашният демонстрира някаква активност, но всъщност той съвършено не знае къде се намира, според мен. Пълен аут! Човек, който непрекъснато цитира себе си, да знаеш, не е читав! Ако ще се стига до цитати, нека те споменават другите. Цял живот цитираме Шекспир, Айнщайн. Сам да цитираш себе си означава да си малоумник! По примера на футболистите - „Аз пак казвам...", а всъщност нищо не казват…

- Нормално ли е политиката да има отношение към театъра и театъра – към политиката?
- И двете неща са задължителни! Ако се вземе още Дарио Фо, Шекспир или Бен Джонсън, Шеридън – хора, които са се занимавали с проблемите по върховете на управлението, в много от случаите на някогашните градове-държави. Именно по тях са правили пиесите си. Това е нашето отношение към политиката. Нормално е и обратното – политиката да покровителства изкуствата, за да може хората да не живеят само с хляб и сирене. …И това сирене са е със съответния знак, че е чисто сирене, по утвърден стандарт!

- Възможно ли е един театър да се самоиздържа? Или форматът на съществуването му се определя от едно подобно покровителство, от обгрижване на Държавата, на общината?
- Не, и няма начин това да се избегне! Печеливши такива театри няма! Ако една държава или община има визия за развитието на своята култура, тя я преследва, за да я реализира. Ако няма поглед кое как да стане,

НЕПРЕКЪСНАТО СЕ РЕЖЕ, АМПУТИРА.
РЪКА, ДРУГА, КРАК…

По-малко някак си да е кръвообращението. Така не може! Същевременно малко са доблестните, истински мъже, които да се изправят и кажат: „Няма да има култура, и аз го казвам!". Щото ги е страх! От Станишев не можеше да очакваме подобно нещо, защото е п*****ст, вероятно! Обаче, този май не е? Защо тогава не се изправи и каже?

- Говориш за премиера Бойко Борисов?
- Да. Нека се изправи и каже! Не може културната политика да се определя от финансов министър. Както не може и финансовата политика да се определя от културния министър. Мен не могат да ме турят директор на Химкомбината, защото ще го взривя на втория ден. Финансов министър култура не може да командва! А на практика това се случва – той казва ще има ли култура или не. Във всички бели държави има ясна визия какво се случва. Инак се превръщаме в африканска държава, вземаме една вувузела и я надуваме по цял ден.

- Познаваш димитровградския театър отблизо – и като негов бивш администратор, и като артист, още от времето когато има своя собствена трупа. Как приемаш настоящото положение на театъра, който от години е със статут на открита сцена?

- Не го приемам! Още тогава Стефан Янков, който бе шеф на направление „Театър" към Министерството на културата, ми предлагаше на два пъти да махнем трупата и оставим димитровградския театър да съществува като приемаща сцена с обяснението, че така ще бъде по-добре. И двата пъти го заплашвах с жената на Светльо Овчаров. Тя е журналистка и бе свалила един министър вече. Тя е такава оса, зла! В момента, в който се махнах, на третия месец махнаха трупата и ликвидираха театъра! Не го приемам така! Един град като Димитровград, не може да си позволи това, защото се превръща в сбор от къщи. София може да се лиши от част от своите театри, има и 30 телевизии, 50 радиа и 60 концертни зали. Има стадиони, играят се мачове и се гледат концерти. Ще има с какво да се занимават друго, освен да режат салам. Тук това не може да си позволиш!

ТИ ОБРИЧАШ ТЕЗИ ХОРА НА БЕЗДУХОВНОСТ,
НА ЛИПСА НА ГРАД!
Не е достатъчно да има къщи и улици.

- Би ли се върнал отново начело на театъра и какво още би променил?
- Първо, за да ме накара някой да се върна, трябва да ми обещае, че ще ми даде 25 щата за артисти. Да има режисьор, драматург, да мога да работя. Градът да получи онова, от което има въпиюща нужда и престане да бъде силиконовата долина на фалшивите цицули.

- Преди време се породи полемика по темата дали театъра да остане държавен или премине като общински...
- Точно затова говорих с кмета на Димитровград. Не успях да разбера обаче какво точно иска. Поканих го в нашия театър, в клуба. Тогава той беше на гости в предаване по „Станция Нова", видяхме се там. Поканих го в театъра да си кажем пет приказки.

- Стигнахте ли до нещо конкретно?
- Не. Сподели тогава, че за шеф на театъра кандидатства Мария Райнова. Проблемът е, че всеки, който дойде от друг град като нея, специалист, ще иска да бъде устроен с подходящо жилище, а той се опасяваше, че тя поставя подобни условия.

- Как мислиш, минава ли по-доброто бъдеще на димитровградския театър през това той да продължи съществуванието си, но като общински?
- Това е въпрос с много отговори. Ако Общината е готова да го издържа, тоест – да плаща заплати на артистите, на директор и обслужващите екипи, то тогава минава. Ако не, не се получава!

- 30 000 лв. бюджет за театъра като евентуален негов администратор устройва ли те?
- 30 000 лв. на месец ли?

- Не, годишно...
- Не, не! Това е несериозно! Според мен, трябва да има 30 000 лв., но на месец. Освен това да се намерят допълнително пари. Например, от Пайнера. Защото той сега тук е бизнесменът. Навремето беше Иван Евлогиев, от него взимахме.

- С каква мотивация?
- На данъчни облекчения. Всеки администратор е длъжен да общува, да направи подобна връзка. Ако не, ще иде в Хасково. Или при Гриша Ганчев в Ловеч. Но е длъжен да намери още пари. Но едни 30 000 лв. месечно са нужни, за да могат да се издържат работещите тук.
Аз, доколкото знам, Димитровград взема само от пазара 4 млн. лева годишно. При тази сума какъв е проблемът 500 000 лв. да са за театъра, ако идеята е такъв да има? Или въвеждане на данък „Театър" – по 15 или 20 лева годишно на човек. Така е в Германия.

- Не е ли прекалено радикално спрямо джоба на данъкоплатците?
- Ами, другаде хората са го направили вече. И то в милионния Хамбург. Внасят 30-50 евро всеки. Театър с пари се прави. Ако не беше навремето Иван Евлогиев, никога нямаше да доведем актьори като Ивайло Христов или Стефан Данаилов. Когато бе кризата през 90-те години на миналия век, министерството не ни издължаваше заплатите. Тогава той плащаше и карах счетоводителката да смени доларите... в марки не, ама в левове. И след това да се разплатим. Пращах нея,

ДА НЕ КАЖАТ ЧЕ КРАДА ОТ ПАРИТЕ,
ЩОТО АЗ МОЖЕШЕ ДА СЕ НАПИЯ!

- В много от телевизионните си изяви пресъздаваш по комичен начин образа на потенциалния кандидат за държавен глава, който никак не е далеч от народопсихологията и ежедневно ползвания в общуването речник на българина. Влагаш и доста лична емоция в този персонаж, осмивайки „опонента си", все още действащия президент. Защо?
- Аз не влагам в това народопсихология, а психологията на самите президенти. Точно този образ е образът на президентите. Ако махнеш лустрото на президента или на предишните, ако имаш една пила, с която да изпилиш лустрото, ей това ще остане! Ако обелиш луковицата, да не бъде непрекъснато издухан, със сешоари направен, обръснат и с подрязани нокти, ще се покаже това, което аз правя. А в действителност е важна същността, не това, което се вижда!

- Някои съзират в подобно осмиване преднамерена атака...
- Възприемат го погрешно. Това е насочено срещу всички политици. А те са популисти, мошеници и крадци! Това се оказва, ако ударим чертата след 20 години преход!

- Мислил ли си, ако този гротесков медиен образ на „идеалния" кандидат-президент вземе, че стане и реален?
- При тези кандидати, и аз мога да стана президент.

- Защото историята помни и тандема Бойчев-Кулеков, които бяха пионерите в това дело, че се явиха и на избори...
- Аз също мисля да се кандидатирам.

- Сериозно?
- Да. Значи, сега се събират подписите, ще направим и концертите в центъра на София. За два дни събираме 15 000 подписа и ще се кандидатирам. Въпросът е, че целта не е да ставам президент. Въпреки че при тия негодници мога да събера немалко проценти. Преди време мнозина също харесваха Бойчев и Кулеков, но никога нямаше да гласуват за тях, защото всички бяха страшно политизирани и гласуваха крайно полярно – за СДС или БСП. Сега подобно нещо няма.

- Имаш шанса!
- Не, аз не искам да ставам президент. Ще продам гласовете просто! Ще взема 20 процента преди балотажа. Ще дойде всеки от двамата на финала и който носи повече в куфарчето, ще призова поддръжниците си да го подкрепят.
- Звучи несериозно!
- Напротив! При това много сериозно!

- А ако вземат, че изберат Сашо Дойнов за нов държавен глава? Тогава какво ще правиш?
- Как какво? А какво прави Първанов, който е селянин от село Косача? Който

ИМА ДАРАДОНКИ ОЩЕ В ДЖОБОВЕТЕ.
КАТО СИ БРЪКНЕ В ГЪРБА, ВАДИ СЛАМА!

Да не говорим, че е доносник! А аз не съм!

- ...А го бяха нарочили за млад милионер…
- В Косача да няма златна или диамантена мина? Там има дарадонки! Той станал от това, каквото е взел, каквото са му дали.

- Според теб, къде българите изпитваме по-остър дефицит на ценности – в политиката или в чисто човешките взаимоотношения?
- Те тия две неща не могат да бъдат отделно. Политиката е функция на нас, хората. През всичките тези 20 години тази работа ако може да се направи крива, върви само надолу. Никакви ценности! Ценни са тия с дебелите ланци, но не могат да се подпишат дори. Ценни да тези с изкуствените гърди, но не могат да си кажат и името. Дето пее Слави Трифонов, която единствена от песните му ми харесва, „Няма кой да изхвърли боклука".

НЕ МОЖЕ ДА ИМА ХОРА, ИЗВЕСТНИ С ТОВА,
ЧЕ ИСКАТ ДА СТАВАТ ИЗВЕСТНИ.

Трябва нещо да можеш. Може и да е малко, ама да го можеш!

- Има ли панацея за цялата тази жестока действителност?
- Роналд Рейгън да се вдигне, не може да се промени – от днес да стане друго. Както се оказа, двете полярни партии са несъстоятелни, а навремето смятахме, че са само те и няма друго. Трябваше да минат 20 години, за да го осъзнаем. Така полека-лека ще се случат нещата, няма как иначе... Питайки го на двадесетата година защо се въртим в кръг, Моисей казал: "Да, въртим се в кръг, аз го знам това! Но

ТРЯБВА ДА УМРЕ ПОСЛЕДНИЯТ,
КОЙТО ПОМНИ РОБСТВОТО,
ИНАЧЕ НЯМА КАК ДА ПРОДЪЛЖИМ".

- Много обезсърчително звучи.
- Това е положението! Никой не е в състояние да промени цяла една нация, колкото и малка да е тя.

- Съществува ли политически проект, който българите все още да не сме припознали и него за свой, като поредното временно "решение" на вечните проблеми по тези географски ширини?
- Както са казали, демокрацията и капитализмът са нещо лошо, но по-добро няма. Виждаме, че целият свят така се е развил и създал нужното за битието на хората. Ние, за съжаление, не може да произведем нищо! Нито имаме най-добрите обувки в света, нито най-бързият автомобил е наш. Дори български гребени, които най-добре да решат. Не сме в състояние да наложим нещо! Поради естествена негодност. Докато не дойде време да създаваме материална култура, ще бъдем на тоя хал! Преди Турското робство нашите царе и владетели са можели. Не знам защо...

- Вероятно наслоена впоследствие робска психика.
- Нямам представа! След Турското робство също са можели…

- За последно кога бе в Димитровград?
- На 50-годишната на театъра. Преди това бях тук за постановката на Театъра на армията „Буре барут" и това е.

- Как ти се вижда Димитровград от времето на пребиваването в театъра и сега, повече от 15 години по-късно?
- Въобще не съм го видял сега градът, но като минах през този квартал, където живеех („Славянски" - бел.ред.), ми се видя същото. ...В началото на града има нова бензиностанция. А, и новата "махала" е станала по-голяма... гробището…

- Как приемаш идеята Димитровград да се развие като туристически атракцион чрез своята соцархитектура, монументално изкуство и скулптори на бивши партийни велможи?
- Няма лошо! Статуите не са виновни и са произведения на изкуството. Някой се е мъчил да строи всичкото това, да му даде облик. Но пътя за развитието на една подобна цел минава и през създаването на културен институт, който да бъде

ГЕНЕРАТОР НА ДУХОВНОСТТА И РАЗВИТИЕТО.
ОСТАНАЛОТО Е БОЯ, ОСВЕТЛЕНИЕ И ХОРА,

които да минават и видят как се е строило и как не трябва да се строи. Град, обърнал гръб на река няма. Този е единствения, поради негодниците, които са го правили и поради липса на въображение.

- С изборите какво правим?
- Влизам в кампания! Ще ме водят да ми оправят зъбите!

- Освен да организираме изнесен предизборен щаб в Димитровград?
- Те в Бургас вече направиха и офис и фен-клуб, без дори да ги карам.

- Е, и тук може!
- Ами, хайде де! Направете го! Аз пари крадени нямам! Тепърва ще крада!
Още на парламентарните избори 2009 г. с Емил (Кошлуков – бел.ред.) се бяхме договорили. Викам му, в Димитровград ще ме туриш, аз гласове оттам ще ти взема. Но след като влезе в съдружие с Ковачки му казах, че това е безумно, и отказах!

Снимка © www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!