Дарителска акция стартира за учителя Живко Русев в Димитровград
Как в комунизма на лето 1961-о "посрещнали" Христо Ботев на димитровградската гара
Димитровград в началото на 60-те години на миналия век. На хвърлей разстояние се намира и гарата, където трепетно се очаквало пристигането на Ботев
Автор: www.DGPAZAR.eu
Публикувана на: 07 Януари 2015 | 18:05
Публикувана на: 07 Януари 2015 | 18:05
Името на Ботев е свято. То бе гордо знаме на българския пионер, бъдещ комсомолец и партиец. И макар свидния син на Майка България да е пример за гордост и храброст на всички със своята героична саможертва, не липсват и „интригуващи“ моменти, дори абсурди, свързани с неговото име...
Един такъв куриоз се случва в Димитровград - градът, изграден с неуморния труд на бригадири от цялата страна. Годината е 1961-а, а действието се развива в откритата четири години по-рано в кв. "Марийно" Втора гимназия „Христо Ботев“. На заместник-директорката е спретнат страшен номер...
В началото на учебната година в училището се явило анонимно писмо, адресирано до нея. В написаното се обяснявало, че Христо Ботев всъщност не бил убит. Турските заптиета го арестували под връх Вола и доскоро го държали в плен нейде в Анадола.
"Услужливо" анонимният автор обадил на директорката, че след няколко дни революционерът-поет ще бъде освободен и пуснат да си ходи в България. И точно в 12 часа и 9 минути ще пристигне с влака на гарата в Димитровград!
Съобщението хвърлило заместник-директорката в луд възторг. Не се поколебала и за минута, тя взела нещата в свои ръце, тъй като директорът Стефан Цанев бил в отпуск. Очевидно някой имал "зъб" на заместничката. Очевидно е знаел и добре как тя ще реагира съобразно интелектуалния й "багаж". Другарката хич не помислила, че през въпросната 1961 г. роденият през 1847 г. Ботев би трябвало да е на 114-годишна възраст, ако е жив. Което би било и световен рекорд по дълголетие. Навярно другарката от соц-а набърже е предположила, че в Диарбекир светият за българската история Ботев е водел природосъобразен живот. Без гуляи, както в Браила, хранел не е с питателна и здравословна храна, без конерванти, с каквато са известни турските каторги...
Така пишман-заместничката запретнала ръкави по посрещането на Христо Ботев на димитровградската гара. На уречената дата и час амбициозната даскалица отменила учебните занимания. С уроците винаги може да се навакса, но един път ти идва Ботев на крака! Всички класове били хвърлени да маршируват на плаца във времето, когато би трябвало да учат. По-талантливите школници започнали усилено да изучават народни и възрожденски песни, защото Златева с право предположила, че за 85 години престой в Диарбекир, на Ботев навярно са му писнали маанетата и силно е зажаднял за нещо родно, революционно.
Тя обаче държала всичко да бъде изпипано и до най-малкия детайл. Хрумнало й, че за последните 85 години надали някой в Диарбекир му е осигурил бръснар, който да го обръсне. Затова повикала и градския берберин бай Станчо, който в случай на нужда да ощави Ботев още на перона, докато школниците му пеят революционни песни.
Подготовленията по посрещането на всенародния герой продължавали с пълна пара, а учебния процес здраво зациклил. Почти всички били наясно с цялата комичност на ситуацията. Тогава обаче времената са били такива, че каквото каже другарят-първенец, не се коментира и подлага на ревизия...
Тържествената дата се задавала. Димитровградчани гледали с насмешка на всичко случващо се около посещението на Ботев. Единствено зам.-директорката потънала в някакъв неин възторжен свят, бленувала за момента, когато Ботев ще стъпи на димитровградския перон. Дори не се запитва и за елементарния въпрос защо точно в Димитровград ще слезе поетът. Дори и да предположим, че Ботев бил жив, логично е да иска да види барем родния Калофер. Но не! Знамето на българското национално самочувствие решава да стъпи в отрочето на социализма - Димитровград! Напълно логично, ще каже всеки партиец по онова време.
Естествено, никой не задава излишни въпроси. А ако го бе направил навярно щеше да получи отговор, че иска да види гимназията, носеща неговото име. Или че дори в Диарбекир се е чуло за Азотно-торовия завод, днешен "Неохим".
За разнообразие между маршировките и народните песни, докато чакали да дойде въпросният ден, учениците провеждали викторини за живота и творчеството на Христо Ботев. Провеждали конкурси за портрет на Ботев и за най-добро стихотворение за него. И децата, и родителите и учителите вече ги втрисало само като чуели името на Ботев. Накрая най-после и дългоочакваният ден дошъл.
Цялото училище било строено на перона пред димитровградската гара. От едната страна чавдарчетата и пионерите, до тях комсомолците, учителският състав, самодейната група за народни песни и танци. Бай Станчо с бръснача и огледалото - тоже! Влакът се задал точно по разписание. Гръмнала духова музика. Заместник-директорката цялата сияела, за едната бройка да получи удар от вълнение. Без съмнение, всичко било организирано перфектно! Червените връзки се веели, строят бил по конец, лозунгите били един от друг по-въздействащи в духа на социалистическа България - кой от кой по-безумни. И ето - влакът, идващ от Истанбул, спрял на перона. В идеален синхрон, точно пред червения килим се отворила врата. Но човекът, който се появил, не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск директор Стефан Цанев.
Настанала тишина... При абсурдността на видяното, директорът замръзнал сащисан. Веднага разпуснал посрещането, използвайки не една и две "благозвучни" думи, неотговарящи на тържествеността на момента. Впоследствие се разбрало, че ходил при болните си родители на село и на връщане хванал влака от Харманлийската гара. Това навярно е било известно на анонимния подател още преди да изпрати писмото. А и времената били такива, че мобилната комуникация не била невъзможна и учителския колектив по никакъв начин не е можел да открие директора, за да му съобщи предварително за цялата нелепа ситуация, пред която били изправени.
Впоследствие заместничката, разбира се, се разделила с поста си. Но последствията били само тези. Иначе, продължила да преподава в същата гимназия чак до своето пенсиониране.
Източници: www.skandalno.net и разказ за случката от пенсионирания учител Бранимир Попов от Ловеч, работещ тогава по разпределение в гимназията, предадена от http://dilyanvalev-admin.blogspot.com.
Бел.ред.: За пръв път историята е публикувана през 1997-1998 г. във вестник "Ориент експрес" от колегата-журналист Делян Аврамов по автентичен разказ от неговата майка - Йорданка Аврамова.
КОМЕНТАРИПравила за ползване
10
9
#1
Толкова е абсурдно това, което разказвате, че въобще не ми се вярва да е истина.Аз съм от това поколение и моето мнение е, че учителите ни бяха образовани и ерудирани.Колкото и да се е заблудила, е могла да прочете през това време кога е роден поета.И как написалия писмото ще знае кой ден ще се върне директора и точно с кой влак,освен ако не е бил самия директор.
Някак си много недостоверно ми звучи цялата история нещо от рода на сегашната жълта преса.
- ПРЕДИШНА
- 1
Последни новини
18 Април 2025 | 10:340
Първите 14 пациенти приема новооткритото в МБАЛ „Света Екатерина“ Детско отделение 29 Януари 2025 Училищата в Димитровград, Хасково и региона минават неприсъствено обучение 23 Януари 2025Задържаха двама димитровградчани за извършен дързък опит за убийство 29 Януари 2025Финансова награда за двукратния европейски борцов шампион предлага кметът Иво Димов 13 Март 2025Димитровградчанин влиза в Управителния съвет на Българската федерация по борба 13 Март 2025С наредба набират стипендианти като бъдещи кадри за общинското здравеопазване 27 Февруари 2025„Галъп“: Партиите от ПП-ДБ се сриват до четвърто място с 11,8%, ГЕРБ наддава до 26,5% 26 Февруари 2025Санират два жилищни блока в Димитровград за 1,6 млн. лева, Общината търси изпълнители 18 Март 2025
Най-харесвани коментари
© 2008-2025 DGPAZAR.eu / "NewsMedia Group" ltd. Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Created and design by Studio AvangardStil