Избрано от седмицата

Все още не се е очертал политическият играч, който ще спечели от разклащането на позициите на ГЕРБ. Това заяви в интервю пред Информационна агенция "КРОСС" политологът Борис Попиванов. „Факт е, че правителството непрестанно генерира напрежение и скандали, които в друга ситуация едни опозиционни сили биха могли така великолепно да използват и отиграят, че наистина правителството да бъде свалено", каза експертът.

Дунав е стратегически въпрос, свързан със сигурността на Европа. Това заяви за Информационна агенция "КРОСС" депутатът от левицата Румен Петков. Социалистът бе в Будапеща като заместник-председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление. В унгарската столица се проведе двудневна международна конференция за приоритетите на унгарското председателство на ЕС и регионалната политика. Централна тема е Дунавската стратегия на ЕС, която се разработва от четири години, както и сигурността на реката и възможностите, които дава за движението на хора и стоки.

Кръвта е нужна при много и всякакви видове заболявания, като включваме тези, които са хронични - таласемия, имунодефицит, хемофилия и които също използват кръвни продукти, т.е. това е цялата група хематологиите. Кръв е необходима винаги. Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС председателят на Организацията на таласемиците в България Димитър Славев.
Болните от най-тежката форма на таласемия у нас са 242 души по регистър, но както отбеляза Славев, това са малка част от всички, които имат нужда от кръвопреливане.

В България гражданското общество ще бъде все повече онлайн и все по-малко на улицата. Това сподели в интервю за Информационна агенция КРОСС Максим Бехар. PR експертът обясни, че България е в Европа и демокрацията у нас, макар и млада и крехка все пак не е демокрация на уличния натиск, а демокрация на избори, като сравни българската действителност с горещите точки - Египет, Тунис, Либия, в които улицата и площадите се оказаха решаващи.

С две нови специалности Шуменският университет „Епископ Константин Преславски" ще посрещне новата учебна 2011/2012 година - Приложна германистика и Предучилищна педагогика. Това каза доц. Димчо Станков, заместник-ректор по учебната дейност в университета. Мотивите за това са свързани с проявен интерес от кандидат-студентите и възможностите за по-добра реализация, поясни той.

Засегнати от втората грипна вълна в страната са предимно деца от 5 до 14 годишна възраст, обясни в интервю д-р Ангел Кунчев. В момента има паралелна циркулация на два щама - този, който предизвика първата вълна H1N1 California , а към него все по-често се установява циркулация на B грипни вируси. Усложнения при грипа има, но те не са по-различни от тези, които наблюдавахме и миналата година, съответно и тази година при първата вълна.

Едночасова предупредителна ефективна стачка обявиха синдикатите на 10 март. От 10 до 11 часа влаковете ще бъдат спрени влаковете по гарите, а след това ще продължат по маршрутите си, уточни пред Информационна агенция "КРОСС" председателят на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев. Става въпрос за около 60 влака.

Ритуалът с връзването на мартеници на 1 март, в миналото, е бил строго определен. Това обясни в интервю д-р Надежда Тенева, старши научен сътрудник в Националния етнографски музей. Според традицията първото нещо, което се прави на 1 март преди изгрев слънце, е да се почисти къщата, а боклукът да се изхвърли на двора, където да бъде подпален. Мартениците се майсторят от най-възрастната жена в къщата, която с мислите си предавала пожелания за здраве и благоденствие. Мартениците винаги са от усукан конец, а цветовете зависят от района.

Националният празник има истинската си дълбока стойност, когато е резултат от национално съгласие. Това каза политологът Антоний Гълъбов в интервю за Информационна агенция "КРОСС". „За съжаление, когато нещо е резултат от национално съгласие, обикновено няма нужда то да бъде непрекъснато рекламирано или хората да бъдат подтиквани към определен тип празничност. Истината е, че ние сме свикнали с тази дата, че я възприемаме като дата на освобождението на България, но нямаме съгласие относно това в каква България живеем, нямаме съгласие относно миналото ни", допълни още той.

В последните години 3-ти март все повече навлиза в празничния календар и все повече се усеща като празник от българите и се празнува. Въпросът е какво очакваме. Очевидно имаме някакви предварителни очаквания за празнуването на този празник и искаме те да се реализират или да не се реализират, каза историкът Веселин Янчев. Винаги съм твърдял, че не можем да се върнем към онази публичност и масовост на празниците от недалечното минало. Всеки човек по различен начин го усеща и реализира този празник. Мисля, че тук е ролята на медиите и на държавните институции да му дадат подобаващо място, а индивидът сам преценява как да чества празника.