Този сайт използва бисквитки за да подобри услугите и опита на потребителите. Ако решите да продължите разглеждането му автоматично приемате тяхното използване. Подробна информация
Вход|Регистрация|Контакти|Твоята новина|Следи новините във Facebook
“Едномесечна коледно-новогодишна културно-развлекателна програма”
прочети повече
Начало | Новини | Обществоразмер на шрифта:
Истинският доайен на местните журналисти: С т.нар. „демокрация“ отгоре изплува пяната!
Милков бе Школа, истинският доайен на димитровградските журналисти, без да бъде превъзнасян и кичен от властта с почести преживе
ПОДМЯНАТА ДЕСЕТИ
На емблематичния десетоноемврийски пленум участие вземат членове и кандидат членове на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и iекретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП, Министри и председатели на областните народни съвети.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“. Като втора точка е вписана оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
Автор: Тенчо АТАНАСОВ
Публикувана на: 10 Ноември 2018 | 18:51
“Докато чехи и поляци преобръщаха Системата с хастара навън, грижливо отгледани местни партийни „дисиденти“ бориха БКП с искания за чист въздух!”. С тези думи най-дългогодишният журналист в историята на димитровградския и хасковски регионален периодичен печат – Милко Милков, коментира през 2011-а година родната мимикрия, довела до т.нар. “нежна” и типична само за нашенските географски ширини революция. Днес, 29 години след онзи 10 ноември, в идеологически обременения Димитровград е трудно да откриеш дисидент в чисто христоматийния смисъл на думата, а пишман-носталгиците бавно вземат връх над спомнящите си белезите на „време оно“...
 
С неохота призна го и Милко Милков, който над половин век като журналист е бил в ложата на събитията от местния обществено-политически живот. Трудовият му път е преминал през десетки печатни издания – местни, регионални и национални, на някои от които е и създател. 
 
МИЛКО МИЛКОВ БЕ ШКОЛА,
ИСТИНСКИЯТ ДОАЙЕН НА
ДИМИТРОВГРАДСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ,
 
без да бъде превъзнасян и кичен от властта с почести приживе. От опита му има честта да попие и авторът на следващото интервю с него. За съжаление, бай Милко, както го наричаха всички, си отиде от този свят преди повече от три години...
 
“Помня добре първите „демократични“ митинги. Кои бяха хората, които говореха? За какво говореха? За чист въздух, за вода!?! Да се е чула дума против БКП? Лично аз не! Нито в Димитровград, нито в Хасково!”.
 
Това разказа преди години за читателите на DGPAZAR.eu Милко Милков. В опит да откликне на желанието ни да придадем различен, местен ракурс на повратната дата, тогава той съжали, че не е оптимист и за бъдещето. Думите му, звучащи по-скоро като присъда срещу народопсихолгията на българина, се потвърждават и от ровичкането в архивите на димитровградския Исторически музей: Липсват ясни доказателства, че тук са живели и друга категория хора. С изявена обществена и гражданска позиция срещу Системата. Вместо тях, в Музея лъсват пожълтели черно-бели фотоси на 
 
ДОБРЕ ПОЗНАТИ ЛИЦА
НА „ПОДМЯНАТА ДЕСЕТИ“,
БЛАЖИЛИ ДОВОЛНО
И ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА
 
В града на „вожда и учителя“ Димитров, на социалистическата пропагандна машина, с морална категория „демократи“ неморално в най-смутните години на Прехода нечестиво са се кичили умело приспособили се към новите реалности партийни и комсомолски секретари... 
 
- Какъв ден е за теб 10-и ноември, бай Милко?
- Дата от календара! А ако става дума за тази от 1989-а, това е друга работа. Тогава още работех в Хасково, в редакцията на тогавашния областен всекидневник „Шипка”. Знаехме за пленума на БКП, но едва ли някой е очаквал, че точно на този пленум Тодор Живков ще бъде свален от поста му на генерален секретар.
 
По традиция дежурния екип на вестника, а и други колеги, около 5-6 часа привечер „набирахме” сили за нощното дежурство с по 50-100 грама “твърд” алкохол в „Централ”. Заведението бе на ръка разстояние от редакцията и печатницата, затова го предпочитахме. Та, там чухме официалното съобщение. 
 
В ПЪРВИЯ МОМЕНТ
ВСИЧКИ ЗАМЪЛЧАХА...
 
После някой възкликна възторжено на висок глас „Най-сетне!”. Чак след това се чуха ръкопляскания... Тодор Живков бе омръзнал на хората и те искаха неговата смяна. Едва ли обаче на този ден, а пък и доста дни по-късно, българинът бе предполагал за по-нататъшния ход на събитията... По-паметливите добре знаят, че до 10 ноември настроението бе само срещу Тодор Живков, а не срещу БКП. Срещу партията-ръководителка се заговори дни по-късно след като се видя и чу какво става в другите соцстрани.
 
- Каква бе реакцията на някогашната местна партийна върхушка след този повратен момент?
- На първо време в областта привидно все едно нищо не се бе случило. В Димитровград първият секретар Христо Шишков последва примера на Тодор Живков и подаде оставка. Само той си знае дали не му е била поискана. Кметът (тогава председател на Общинския народен съвет  – бел.ред.) Сашо Димитров продължи кметуването си. Дойдоха на власт нова вълна комунисти – Георги Дончев, Ангел Найденов (бивш министър на отбраната, бивш кмет на Димитровград и областен управител на Хасково през 90-те г. на миналия век – бел.ред.).
 
- По онова време имаше ли в Димитровград ясно изразена категория хора, наричани дисиденти? Или по типично нашенски изчакваха „на завет“ удобното време, за да се появят?
- Едно от значенията на думата “дисидент” е лице, отклонило се от господстващата религия. А друго гласи: лице, което се противопоставя на управляващата власт и осъществява дейност за установяване на демокрация. В този смисъл, дисиденти имаше, но те бяха по концентрационните лагери и в затворите. А след установяването на т.нар. „демокрация“, бяха
 
ИЗБУТАНИ В ЗАБВЕНИЕ.
НА ТЯХНО МЯСТО 
ИЗПЛУВА ПЯНАТА
 
А това, че сега много хора се броят за дисиденти, си е чисто българска работа! Къде бяха те, когато унгарците въстанаха и Будапеща бе потопена в кръв? Когато чехите умираха под веригите на съветските танкове по улиците на Прага, когато поляците със „Солидарност” преобърнаха Системата с хастара навън?...
 
Спомням си много добре първите митинги. Кои бяха хората, които говореха? И за какво говореха? За чист въздух и вода! Да е чул някой тогава дума против БКП? Лично аз не! Нито в Димитровград, нито в Хасково.
 
- Така наречената „Промяна“ донесе ли тъй жадуваната десетилетия наред свобода на словото?
- На книга свободното слово го имаше и преди. На книга го има и сега. Преди, образно казано, можехме да псуваме американците и капитализма колкото си щем. Сега – всички под ред! С едно малко изключение – без тези, които седят зад дадено издание. Ако в миналото свободата на словото се определяше с партийни директиви, то сега дойде ред на финансово-икономическия диктат. Което е все едно! И все пак се надявам, че с установяването на истинска демокрация, в България ще настъпи и денят на свободното слово!
 
Снимки © Архив www.DGPAZAR.eu 
и Исторически  музей-Димитровград 
Всички права запазени!
  • Няма публикувани коментари! Ако желаете може да напишете първия! Под редакторски контрол!
arbh
Въведете кода в полето
Форматиране на текстa
удебеляване
накланяне
подчертаване
Икони


Най-харесвани коментари
публикуван преди 16 дни от Димитровградчанин
Най-добрият кмет EVER!!!
17 одобрен и 0 неодобрен
публикуван преди 18 дни от йокин
Защо,там,полезно ли,ще е общуването,на учащи там деца,с бездомници?
1 одобрен и 0 неодобрен
публикуван преди 12 дни от Сталев
Честито,Никола! Да се множат успехите ти!
1 одобрен и 0 неодобрен
публикуван преди 16 дни от йокин
Много,ми хареса,кафето''Бушмилис''.
0 одобрен и 0 неодобрен
Начало|Контакти|Добави линк|Eмисия
© 2008-2018 DGPAZAR.eu / "NewsMedia Group" ltd. Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Created and design by Studio AvangardStil